Кои са истински важните хора в живота ни?


10347695_574960612621762_8061504769157588609_nИзвестен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това… – Скъсал банкнотата на няколко парчета. – Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така… – Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана. – А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете  в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Споделете тази история с хората, на които държите!

Advertisements

2014


15746_240019865831_3830860_nПреди да се настроим изцяло на празнична вълна, да се съберем с хората, с които усещаме уют и спокойствие, ни се иска да ви „подарим“ последния ни пост за 2013 година.
Правейки собствената си равносметка – за нас това беше годината, в която все още доказвахме себе си. Затова ни се иска да благодарим на всички наши клиенти и партньори, които намериха основания да ни се доверят и работихме успешно заедно! На всички пожелаваме да сте здрави и да намирате хубавите неща в живота, навсякъде около себе си! Щастливи празнични мигове за вас и хората, които обичате!Надяваме се да посрещнем празниците усмихнати и позитивни, така да изпратим годината и така да ни върви следващата…
Както се знае годината има 365 дни, твърде много, ако карате членовете на екипа си да изтече, за да получат оценка за работата си. Те /членовете на екипа ви/ трябва да чуват мнението ви през няколко месеца, при това то трябва да е специфично и детайлно.
Какво ви носи например, като информация изречението:“Чудесна работа, Кики.“. Точно така нищо, нито дава информация защо смятате, че е чудесна работата, нито какво е свършила Кики – именно навременната и конструктивна обратна връзка е задължителна, но трябва да е поискана. Би било по-полезно за Кики, ако например след презентацията, която е направила, получи обратна връзка: “ Беше подготвена, но пет пъти мрънка в началото и загуби вниманието на аудиторията“…

За любителите на точните науки, този феномен е изведен като теорема на Уилям Томас, основател на прочутата Чикагска школа в социологията: „Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици.“ Известна е като теоремата за самосбъдващото се пророчество – ако човек очаква нещо да се случи, то се случва, защото той се държи така сякаш то ще се случи.
С мотивацията на такъв човек трябва да поработите, ако не искате и вие да го превърнете в неудачник заради очакване, че няма да се справи.
В една банка са намерили простичко и интересно решение – един от екипите подарил на останалите картончета, които да сложат на мониторите си и които непрекъснато да им напомнят, че „Убежденията променят действителността“. Ето това е позитивен подарък! Идея, която може да промени дори тези, които рядко се усмихват. А нашите собствени убеждения могат да променят нашата собствена действителност точно така, както усмивката ни променя за секунди. Очакванията за позитивно развитие, оптимистичните нагласи и доброто настроение с ведро отношение, което може да промени действителността към по-добро не влизат в графата с разходи за коледни подаръци. Те са извънбюджета, някъде в мотивационните програми, ако изобщо ги има.  Изненадайте екипа си с оптимизъм и усмивки. Покажете как вашите лични убеждения са променили действителността. Обяснете всички прекрасни неща, които ще се случат /ще се, а не вероятно, бихме искали или може би/.
Подарете усмивки и покажете доверието си в хората, с които заедно ще промените действителността. Или както казва един от най-известните мотивационни лектори Найджъл Райзнер, ако очаквате най-добрата година в живота си, ще я имате, защото ще дадете най-доброто от себе си.
Весела Коледа и Щастлива Нова 2014 година, приятели! 2014 ще бъде невероятна, успешна и пълна с положителни емоции – аз вярвам в това, пожелавам го и на вас!
Ето и рецептата за 2014:
Вземат се 12 месеца!Изчистват се изцяло от озлобеност, завист, скъперничество и страх. Всеки месец се разбива на 30 или 31 (в краен случай на 28 или 29)дни, така, че запасът да е достатъчен за една година. Поотделно се гарнира всеки един от дните – по 1 доза работа и 2 дози радост и хумор. Прибавят се 3 супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжичка толерантност, зрънце ирония и щипка такт. След това сместа се залива обилно с любов. Готовото ястие се украсява с букетче любезност и се сервира ежедневно с веселие!

Бон апети!!!
Щастлива Нова година!!!

Кики

Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас


Кои и какви щяхме да бъдем ако нямахме възможността да израстваме, да се осъзнаваме и да продължаваме напред и напред. Стигаме до някъде, постигаме определено статукво, което рано или късно започва да ни задушава… Можем да запазим настоящата ситуация, да се скрием зад стените на комфорта и сигурността, но тогава няма никога да разберем докъде стигат нашите възможности, докъде се простира нашия потенциал. Много пъти истината е пред очите ни, но не сме склонни да я видим, просто защото не се вписва в настоящите ни възгледи или познатия модел и така с лекота можем да я отхвърлим. Ако отворим очите и сетивата си за това ще видим колко много възможности и добри алтернативи се отварят пред нас.
Понякога сами изграждаме бариери и стени, които трудно можем да прескочим. Предпочитаме удобството на познатия ни свят. Но колкото повече се затваряме в рутината на познатото, в твърдо установения модел, нерядко сами блокираме удоволствието да усетим вкуса на свободата, възможността сами да изберем онова, от което наистина се нуждаем. Когато не опитваме или експериментираме, рискуваме да си построим собствен затвор, от който много трудно можем да избягаме.
Оправдаваме се с външни обстоятелства, обвиняваме някой или с нещо, но не виждаме, че сами сме избрали да играем и ролята и на съдника и на затворника. Когато искаме да бъдем себе си, по един или друг начин плащаме висока цена. Нерядко това е самотата, която изпитваме, тръгвайки по свой собствен път. Никога колективът не харесва онези индивиди, които дръзват да стъпят на своя път. Те биват отхвърлени или порицавани. Върху нас може да се изсипе лавина от обвинения и напътствия, които да провокират чувството ни за вина. И точно в тази точка ще бъде нашето изпитание, по кой от двата пътя да продължим – този, по който ще ни помогне да бъдем себе си или другия, по който ще ни остане възможността да продължаваме да крием лицето зад различни маски, да останем в старите роли и старата игра… можем с изненада да установим, че там несъзнателно сме крили от себе си другото си уникално и много талантливо АЗ.
Време е за моментът, в който можем да вземем сами решение, да отключим вратата за да излезем навън за да се гмурнем в океана на истинския живот. Никой и нищо не може да ни гарантира дали опитът или нашия експеримент ще бъдат успешни. Но по който и път да поемем, каквато и алтернатива да изберем пак ще стигнем там, където чувстваме, че ни е предопределено. Няма верни и грешни дела. Всяка грешка е опит, всеки опит се превръща в мъдрост, мъдростта ще ни помогне да разгърнем своя потенциал. За себе си знам – толкова много съм научила от моите неуспехи, че мисля да си докарам и още от тях 🙂