Да ти си разбрал


На смъртния си одър Учителя  повика при себе си  най-близкия си ученик. Бръкна под възглавницата си и взе книгата  от там. Всички се чудеха, каква е  тази книга, защото учителят не позволяваше на  никой и никога да я разгледат. Понякога учениците през нощта  надничаха през ключалката, както Учителят   четеше. Той  никога не оставяше стаята си отключена и никой не можеше  да влезе в там без него. Ето защо  никой не знаеше, какво се съдържа в тази книга.

Учителят се обърна към  най-близкият си ученик и каза:

Запази тази книга. Тази книга е всичко, което съм научил. Грижи се за нея, както аз го правех. Тази книга я получих  от моя учител  и сега аз да ти я давам. Тази книга е наследството.

Featured Image -- 2207

 

Ученикът  взе книгата и я хвърли в огъня. Всички останали не  можаха  да повярват. Те са бяха поразени от ужас. Но учителят сложи ръка върху главата на ученика и го благослови, след което каза:

– Да ти  си разбрал. Ако беше запазил тази  книга, ти не би бил истински мой ученик.  В действителност, тази книга не е нищо. Тя  беше  празна.  Ти я хвърли – това е добре. Ти си разбрал  моето учение – никой никого не  трябва да следва. Всеки трябва да се обърне дълбоко към  собствената си душа.

 

Хубав ден,

К.

Advertisements

А какво мога аз да науча от тази ситуация?“


SONY DSC

SONY DSC

Седял мишок на пънче и си повтарял: „Аз съм силен, аз съм най-силен!“ Наблизо претичал заек, бутнал мишока с лапа и той паднал от пънчето. Въобще, обичайна история за мишоци. Но всеки мишок реагира различно:
Мишок №1 се усмихва и констатира: „Аз съм не само силен, но и лек!“
Мишок №2 се разплаква: „Как ще съм силен, като даже заекът може да ме събори от пънчето! Вечно така не ми върви! Никога няма да стана силен!“
Мишок №3 даже и не забелязва, че са го съборили. Продължава да крещи: „Аз съм силен, аз съм най!“, докато следващия преминал едрогабаритен бозайник не го стъпква.
А мишок №4 , може би не най-силният, но най-умният, падайки от пънчето си задава въпроса:“А какво мога аз да науча от тази ситуация?“

Доброто обслужване се прави от сърце!


imagesПреди няколко години бях наета от един магазини, за да проведа една програма за обслужване на клиенти – да изградим лоялност в клиентите. По време на обучението им казах:
Всеки от Вас, трябва да прави разлика между клиентите и да създава спомени за тях. Това ще ги мотивира да се върнат обратно!
“Но как?” – попитали някои от присъстващите. “Като оставите личен отпечатък в това, което правите.” – отговорих аз. “Помислете за нещо, което можете да направите за Вашите клиенти да се почувстват специални. Споменът за това ще ги накара да се върнат обратно!”
Около месец по-късно ми се обади едно 20 годишно момче, което работи в този магазин.
“Хареса ми това, което ни каза,” – сподели ми той “но в първия момент не мислех, че мога и аз да направя нещо специално за нашите клиенти.“
Изведнъж идеята го осенила! Всяка нощ след работа, се прибирал в тях и откривал по една мисъл на деня. Ако не можел да открие нещо, което да му хареса, просто си измислял едно изречение. Когато откриел каквото му трябвало,  го написвал на компютъра, да го размножи и да го отпечата и изреже на малки листчета. На всяко листче собственоръчно пишел името си от другата страна, а на следващия ден отивал с всички тях на работа. Когато приключел с подреждането на продуктите в пликовете, просто поставял едно от приготвените листчета вътре и казвал: “Благодаря Ви, че пазарувахте при нас!”
Помислих си: “Този младеж, с работа, която повечето хора биха казали, че е без значение, я е направил важна, като създава ценни спомени за всички клиенти!”
След още един месец ми се обади управителят на магазина и ми каза: “Няма да повярваш какво се случи. Когато си правех ежедневните обиколки из магазина открих, че опашката на касата, на която работи момчето  е два пъти по-голяма, в сравнение с всички останали. . Затова организирах пренасочването им, за да можем да ги обслужим по-бързо. . Обаче никой не помръдна!
Казаха ми: “Всичко е ОК, Ние искаме да минем през тази каса. Искаме неговата „Мисъл на деня!” Беше наслада за очите да гледам как клиентите чакат и колко са доволни от обслужването.
Почувствах сякаш имам бучка в гърлото, когато една жена каза: “Преди идвах да пазарувам веднъж седмично, но сега идвам всеки път, когато съм наблизо, защото ми харесва да получавам някоя от „Мислите на деня“.
Няколко месеца по-късно управителят отново ми се обади…
“Ти направо преобрази нашия магазин. Клиентите ни говорят за нас… връщат се обратно заедно с приятелите си! Над целия магазин се разпространи един удивителен дух за добро обслужване на клиенти… и всичко това, защото избрахме да направим нещо различно.”
Идеята на момчето не е изобщо иновативна. Тя обаче е свързана с любов, идва от сърцето! Истинска е!

Това е което докосва – клиентите, персонала… и всички нас…малките неща…