Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?!


обучителни техники

мислене извън кутията

Много често говорим, без да си даваме сметка, дали има смисъл да казваме определено нещо. И не става дума само за слухове, клюки и думи с други зловредни намерения. В стремежа си да не останем длъжни, да си го върнем, да се покажем умни, само и само да развеем егото си, думите само усилват потока на негативна енергия. А и нараняват. Особено близките ни хора.Дори, понякога за очевидни неща се подвеждаме, ей така неволно само и само защото някой е „споделил“. Та да се запознаем със сократовите сита.

„Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:

– Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?

– Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.

– Трите сита ли? – зачудил се човекът.

– Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?

– Не, просто чух другите да говорят…

– Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?

– Ами не, напротив!

– Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?

– Хм… Всъщност – не особено.

– Тогава – заключил Сократ – ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?“

Хубаво е да се сещаме по-често за трите сита на Сократ и да не вярваме на клюки 😉

Хубава вечер,

К.

 

 

Advertisements

Комуникация


Бележка от Изпълнителния директор до Мениджъра:

Днес в 11 ч. ще има пълно слънчево затъмнение, при което слънцето изчезва зад луната за две минути. Понеже това не може да се види всеки ден, на служителите ще бъде отпуснато време да наблюдават затъмнението на паркинга. Персоналът трябва да се събере там от десет до единадесет, когато аз ще изнеса кратка реч, за да запозная хората с явлението и да дам малко основна информация. Ще бъдат осигурени безопасни черни очила на минимална цена.
Бележка от Мениджъра до Началника на отдел:

Днес от десет до единадесет целият персонал трябва да се събере на паркинга. Това ще бъде последвано от пълно слънчево затъмнение, което ще се случи за две минути. На скромна цена всички ще бъдат обезопасени с черни очила. Преди това шефът ще изнесе кратка реч, за да ни даде малко информация. Това е нещо, което не може да се види всеки ден.

Бележка от Началника на отдел до Ръководителя на направление:

Шефът ще изнесе днес кратка реч, след която слънцето ще изчезне за две минути под формата на затъмнение. Това е нещо, което не се вижда всеки ден, така че всички ще се съберат на паркинга в десет – единайсет часа. Ще бъде безопасно на разумна цена.

Бележка от Ръководителя на направление до Супервайзора:

Към десет или единайсет отиваме на паркинга, където шефът ще затъмни слънцето за две минути. Това не се случва всеки ден. Ще бъде безопасно, и както винаги, срещу заплащане.

Бележка от Супервайзора до персонала:

Някои ще ходят днес на паркинга да гледат как шефът изчезва. За съжаление, това не се случва всеки ден.

27818_434801415831_6077272_n

LIKE
https://www.facebook.com/EventTeamBg/

К.

ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА …


Колко малко е необходимо да проявиш човешкото в себе си, да оцениш, да благодариш? Явно коства много за някои, а за други просто е начин на живот  – да държат на думата си, да откликват на молба за съдействие, да се раздават докрай без да искат нищо в замяна, просто защото така са решили …
2
Та и аз така – ментор съм по програмите за развитие на предприемачески умения към Джуниър Ачийвмент България, като такъв официално и неофициално консултирам учебни ученически компании..Но това е отделна тема 🙂
Учебна ученическа компания от град Русе, реши да организира ден на кариерата за ученици от 6 училища в града, решиха да ме поканят. До тук добре, идеята бе да се направи обучение, после презентация, после всъщност остана презентация и уъркшоп. Страхотно!Вдъхновяващо и как да кажа адмирация за идеята. Аз (Кики) от своя страна, тъй като съм добър човек, реших да им помогна още повече като поканя обучител – предприемач от Румъния и обучител по предприемачество, който по една щастлива случайност живее и учи в Русе – Мануел.
Организацията на нашият престой ще я коментирам по следния начин – 3 телефонни разговора с мен, един е-майл и два е-майла към Алина, като във втория незнайно защо са искали тя да им докаже, че е обучител като им изпрати всичките си дипломи и сертификати – без коментар.
Денят на нашето пристигане – 3.06.2014 – добре е, че съм ментор на учебна компания от Русе, та помолих децата, да ме чакат. Видяхме се с Алина, отидохме до общината да се видим с преподавателя, който ме покани – видяхме залата.
Както и да е ще спестя подробности около организацията за нашия престой – добре, че Мануел живее в Русе.  Да се знае още от сега ПАРИ НИТО СМЕ ОЧАКВАЛИ, НИТО СМЕ ТРЪГНАЛИ ДА УЧАСТВАМЕ С ТАКИВА НАМЕРЕНИЯ.
04. 06. 2014 – Събитието отидохме естествено по-рано в 14 часа, учениците организатори се обърнаха към нас с цитирам:“ Баджовете не са готови и все още не е започнало“ , учител нямаше, нито се обади дали всичко е наред …
Представяне нямаше, нито кой кое, нито защо е дошъл, нито че има международен гост, което не е малко, нищо…
Събитието обявено за „Ден на кариерата“, имаше за цел да запознае учениците с възможността за започване на летни стажове, имаше лекции как да се пише мотивацинно писмо за кандидатстване в чужбина, как да се пише автобиография, как да се държиш по време на интервю и какви документи са ти необходими, нашата презентация беше на тема „Да сбъднеш мечтите си, или да сбъдваш мечтите на някой друг“ – предпиемачеството като възможност за работа. Продължихме с уъркшоп – работихме с учениците до 6 часа, свършихме си работата, а те бяха доста заинтересовани, защото за пръв път присъстваха на нещо подобно …
10371896_4319990496030_4443071406183192946_n
Успешно събитие за някои, дори и за нас … и разочароващо естествено за нас. Защо?!
10448776_4319986095920_7835287585155210584_n 10451071_4319984215873_2307331749338442656_n5

Ами защото когато си свършил работата и си допринесъл за успеха на едно събитие заслужаваш поне едно „Благодаря“ и едно „Довиждане“ … Напуснахме залата и там бяха децата, но учител нямаше! Нямаше кой да каже “ Довиждане“, нямаше кой да попита имате ли нужда от нещо, нямаше кой да каже кога ще се прибирате, имате ли нужда от помощ и т.н. Може би съм имала някакви очаквания, може би – всеки е зает можеш да вдигнеш телефона и да попиташ – добре ли сте, благодарим, успех и т.н. , но не 🙂 Не е работа на децата, някак си – не знам може и да греша!
Алина, беше в шок! И нормално! Явно съседите, с които винаги се сравняваме поне знаят къде от куртоазия, къде от човещина да кажат „Благодаря“ и „Довиждане“. Но тук в България всичко приемаме като даденост, не не е така! Безплатен обяд няма! Съжалявам мили хора! Събитието се получи, но аз съм разочарована! Стояхме сами в напълно непознат град, без да знаем къде да отидем!
Изводите:
Събитие се прави от и за хора и със хора – ако не цениш това, което правят другите за теб няма как да очакваш нещо в замяна;
Малките неща винаги могат да преобърнат каруцата – и то се видя, нищо не коства дори да си под стрес по ред причини да се усмихнеш и да се отнесеш човешки – дори и да си под 18;
Това че си облечен “ бизнес“ не означава, че си наясно с това как и какво е бизнес;
Ако на 18 си решил, че вече всичко знаеш определено си „загинал“
Цяла нощ /8 часа/ докато стояхме на гарата с Алина, коментирахме трябва или не да напиша този пост – според мен трябва и ще ви кажа защо… Защото бизнеса се прави с хора и за хора. Точка
Кики