Свободата да избираш


10616364_10202670487304633_1772302903200785130_nВъзможно е в страната на тримата глупаци да се родят най-добрите математици в света. Възможно е човешкият живот да е по-евтин от въздуха и да има някакво значение дали си загинал преди или по време на лавина. Възможно е самочувствието на един народ да се определя от псевдопатриотизъм и робско съзнания. Възможно е всичките гледни точки да са на база жълто-кафяви писания. Възможно е да те гледат лошо като не искаш да се подписваш, за да махнат бежански лагер. Възможно е да искаш детето ти да е гражданин на света и да искаш да расте свободно  в собствената си страна . Възможно ли е да мислим и да бъдем добри?
Един от създателите на теорията на хаоса, метерологът Едуард Лоренц, формулира известния „ефект на пеперудата“. Според учения само с размахването на крилцата си една пеперуда в Китай може да предизвика ураган във Флорида. Изборът винаги носи определен риск.  Никога не знаеш накъде те водят крилата на твоето решение. Можем да го наречем съдба, орис или пък ефект на пеперудата.
Когато на 10 януари 49г. пр. н. е Гай  Юлий Цезър  пресяъл реката Рубикон със своите легиони и изрекал историческата фраза“ Жребият е хвърлен“, едва ли е допускал, яе от неговото име Цезар ще произле дума, означаваща владетел в почти всички западноевропейски езици.  Там, край Рубикон, крилете на избороа на Цезар шредизвикали хилядолетен ураган в историята. Гай Юлий влязъл във вечността. В тези дни от размаха на крилете на българската пеперуда се ражда патетичен ураган от родолюбие. Ураган от трагични резултати, опустошили най-доброто от нас – нашата пеперуда се превърна обратно в една гъсеница. Да  излезем  от патетиката. Да се вгледаме в онези поколения практично. От днешна гледна точка. Изразът „времената са били други“ не върви. Знаем ли например историята на Димчо Дебелянов?  На възраст 29 години и 6 месеца един от най-талантливите ни поети пресича своя Рубикон и загива като командир на рота на Южния фронт, в полята край Дойран. Дали го е искал?
„Ако загина на война,
жал никого не ще попари-
изгубих майка, а жена не найдох,
нямам и другари. “
В историята въпросът за избора може да придобие и друг смисъл. Колко от нашето „псевдо патриотично поколение“ биха направили избора на Дебелянов?
Времената са били същите, дори по-добри. Българското общество е просперирало по един впечатляващ начин. Българите са имали елит. Дори и най-баналните сравнения не са в наша полза – от офицерите, учещи латински четири пъти седмично, до търговците, натрупали баснословно по днешните стандарти богатства. Нали не мислим, че тогава не е имало светски живот, приеми, купони? Какво са търсили „богаташките мамини синчета“ на полетата на смъртта ? ( В началото на миналия век мнозина успели българи са направили онзи „странен“ избор – да се жертват за родината. Мнозина от българския елит – търговци, банкери,лекари, фабриканти, адвокати, художници и поети  избират да мрат по фронтовете). Пак става патетично.  Колко от нашето „купонясващо, мрънкащо, разбиращо и плюещо“ поколение биха направили такъв избор? Друг въпрос, той не е свързан с героизма  и жертвоготовността, а с нещо друго. Колко от богатите българи днес биха имали възможността и желанието да построят сграда като Софийския университет „Свети Климент Охридски“? Братята Христо и Евлоги Георгиеви са го строили. Къде са днешните Евлоги и Христо Георгиеви? Колко училища и болници построихме, или библиотеки  и т.н?  Тези въпроси не са присъди, тези въпроси са начин да се замислим… Жребият ни  е хвърлен и ни отреди изключителен късмет. Живеем във време, което ни предлага моралния избор, пред нас не стоят фронтовете на Одрин. Никой не иска от нас да мрем за родината. Напротив. Ние трябва да живеем за себе си и страната си. „Бентли“-то не противоречи на патриотизма. Но мързелът и корупцията – да. Добрият живот не е безнравствен, но глупостта е аморална. Тарикатлъкът е пагубен.
Водачът, управника, мениджъра, предприемача, всеки един от нас има друг избор. Ние не избираме само за себе си. Избираме и за другите. Не се нуждаем от социален популизъм, не ни трябва нов Левски, не ни трябва нов  Ленин, трябва ни един обикновен Бил Гейтс. Най-богатия човек на света вече не говори за „градивен капитализъм:. Той се опира на теорията на Адам Смит за моралните сантименти, според която хората получават удоволствие от това да се интересуват от от щастието на другите.

Може ли да има „български градивен капитализъм“?

Можем ли да получим удоволствие от това, че други българи са щастливи?

Можем ли да сме просто хора – човеци?

НЕ МОЖЕ ДА СИ ЩАСТЛИВ СРЕД НЕЩАСТНИ. ВСЕКИ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ, ВСЯКО РЕШЕНИЕ Е ВАЖНО. ЕДИН РАЗМАХ НА НАШИТЕ КРИЛЕ ДНЕС МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО УРАГАН ОТ УСПЕХИ ЗА ВСИЧКИ НИ УТРЕ.

К.

Advertisements

16 октомври – Международен ден на шефа!


164597_463079153807056_1025673925_nВероятно всички знаете правилника на шефа, който започва с „Шефът има право“. В днешни времена съдържанието на този правилник е достигнало внушителното съдържание от 38 члена. Да си припомним най-добрите 12 с усмивка, в международния ден на шефа:

  1. Шефът не спи – той си почива.
  2. Шефът не закъснява – той е възпрепятстван.
  3. Колкото повече критикувате шефа, толкова по – малка става заплатата Ви.
  4. Шефът не е слънце, но може да те изгори.
  5. Шефът не чете вестник през работно време – той се информира.
  6. В кабинета на шефа се влиза със собствено мнение, а се излиза с мнението на шефа.
  7. Не стой далеко от шефа, защото може да ти изстине мястото.
  8. Шефът не пие – той дегустира.
  9. Шефът не крещи – той Ви убеждава в своето мнение.
  10. Шефът не е страхлив- той е предпазлив.
  11. Шефът не подслушва- той следи за мнението на своите служители.
  12. Колкото повече се мисли за шефа,толкова по-лесно се прави кариера.

Пожелаваме на всички, шефове, когато настъпи денят за оттегляне да бъдат изпратени по този начин:

Имаш крава, пиеш мляко


indexПетъчно, размишляваме за икономиката на кравите 😉
Традиционен капитализъм: Имате две крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж. Продавате ги и се пенсионирате с дохода.
Американска корпорация:Имате две крави. Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави. Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.
Френска корпорация: Имате две крави. Стачкувате, защото искате три крави.
Японска корпорация :Имате две крави. Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко. Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги пласирате по целия свят.
Германска корпорация:Имате две крави. Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами.
Английска корпорация: Имате две крави. И двете са луди.
Италианска корпорация: Имате две крави, но не знаете къде са. Правите кратка почивка, за да обядвате.
Руска корпорация: Имате две крави. Броите ги и научавате, че имате пет крави. Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави. Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави. Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.
Швейцарска корпорация:Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша. Взимате други, за да ги държите на склад.
Индуска корпорация :Имате две крави. Обожавате ги.
Китайска корпорация: Имате две крави. Имате 300 човека, които ги доят. Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата.
Израелска корпорация: Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така? Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права. Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора?
Българска корпорация :Нямате никакви крави, но твърдите, че сте експерт в гледането им. Наемате консултант, който да ви напише проект, с който кандидатствате да получите две безплатни крави по ФАР и едно теле по САПАРД. След три годишни мъки получавате само двете крави, които веднага давате на консултанта като разплащане за услугите му. Консултантът твърди, че му дължите още две крави и едно теле и ви съди в Брюксел.
Спекулативния капитализъм на Енрон :Имате две крави. Продавате три от тях на публично регистрираната си компания, като използвате документи за кредит, взет от зет ви от банката, тогава извършвате дългов/ипотечен суап с асоциирана генерална оферта, така че си връщате обратно всичките четири крави, с данъчен кредит за пет крави. Млечните права върху шестте крави се трансферират по посредник към фирма на Кайманите, притежавана тайно от главния акционер, който продава правата на всичките седем крави обратно на вашата регистрирана компания. Според годишния доклад компанията притежава осем крави, с опция върху още една. Продайте една крава, за да купите нов президент на САЩ, и ще се окажете с девет крави. При официалното съобщение не се предоставя балансов лист. Публиката купува вашия бик.