Свободата да избираш


10616364_10202670487304633_1772302903200785130_nВъзможно е в страната на тримата глупаци да се родят най-добрите математици в света. Възможно е човешкият живот да е по-евтин от въздуха и да има някакво значение дали си загинал преди или по време на лавина. Възможно е самочувствието на един народ да се определя от псевдопатриотизъм и робско съзнания. Възможно е всичките гледни точки да са на база жълто-кафяви писания. Възможно е да те гледат лошо като не искаш да се подписваш, за да махнат бежански лагер. Възможно е да искаш детето ти да е гражданин на света и да искаш да расте свободно  в собствената си страна . Възможно ли е да мислим и да бъдем добри?
Един от създателите на теорията на хаоса, метерологът Едуард Лоренц, формулира известния „ефект на пеперудата“. Според учения само с размахването на крилцата си една пеперуда в Китай може да предизвика ураган във Флорида. Изборът винаги носи определен риск.  Никога не знаеш накъде те водят крилата на твоето решение. Можем да го наречем съдба, орис или пък ефект на пеперудата.
Когато на 10 януари 49г. пр. н. е Гай  Юлий Цезър  пресяъл реката Рубикон със своите легиони и изрекал историческата фраза“ Жребият е хвърлен“, едва ли е допускал, яе от неговото име Цезар ще произле дума, означаваща владетел в почти всички западноевропейски езици.  Там, край Рубикон, крилете на избороа на Цезар шредизвикали хилядолетен ураган в историята. Гай Юлий влязъл във вечността. В тези дни от размаха на крилете на българската пеперуда се ражда патетичен ураган от родолюбие. Ураган от трагични резултати, опустошили най-доброто от нас – нашата пеперуда се превърна обратно в една гъсеница. Да  излезем  от патетиката. Да се вгледаме в онези поколения практично. От днешна гледна точка. Изразът „времената са били други“ не върви. Знаем ли например историята на Димчо Дебелянов?  На възраст 29 години и 6 месеца един от най-талантливите ни поети пресича своя Рубикон и загива като командир на рота на Южния фронт, в полята край Дойран. Дали го е искал?
„Ако загина на война,
жал никого не ще попари-
изгубих майка, а жена не найдох,
нямам и другари. “
В историята въпросът за избора може да придобие и друг смисъл. Колко от нашето „псевдо патриотично поколение“ биха направили избора на Дебелянов?
Времената са били същите, дори по-добри. Българското общество е просперирало по един впечатляващ начин. Българите са имали елит. Дори и най-баналните сравнения не са в наша полза – от офицерите, учещи латински четири пъти седмично, до търговците, натрупали баснословно по днешните стандарти богатства. Нали не мислим, че тогава не е имало светски живот, приеми, купони? Какво са търсили „богаташките мамини синчета“ на полетата на смъртта ? ( В началото на миналия век мнозина успели българи са направили онзи „странен“ избор – да се жертват за родината. Мнозина от българския елит – търговци, банкери,лекари, фабриканти, адвокати, художници и поети  избират да мрат по фронтовете). Пак става патетично.  Колко от нашето „купонясващо, мрънкащо, разбиращо и плюещо“ поколение биха направили такъв избор? Друг въпрос, той не е свързан с героизма  и жертвоготовността, а с нещо друго. Колко от богатите българи днес биха имали възможността и желанието да построят сграда като Софийския университет „Свети Климент Охридски“? Братята Христо и Евлоги Георгиеви са го строили. Къде са днешните Евлоги и Христо Георгиеви? Колко училища и болници построихме, или библиотеки  и т.н?  Тези въпроси не са присъди, тези въпроси са начин да се замислим… Жребият ни  е хвърлен и ни отреди изключителен късмет. Живеем във време, което ни предлага моралния избор, пред нас не стоят фронтовете на Одрин. Никой не иска от нас да мрем за родината. Напротив. Ние трябва да живеем за себе си и страната си. „Бентли“-то не противоречи на патриотизма. Но мързелът и корупцията – да. Добрият живот не е безнравствен, но глупостта е аморална. Тарикатлъкът е пагубен.
Водачът, управника, мениджъра, предприемача, всеки един от нас има друг избор. Ние не избираме само за себе си. Избираме и за другите. Не се нуждаем от социален популизъм, не ни трябва нов Левски, не ни трябва нов  Ленин, трябва ни един обикновен Бил Гейтс. Най-богатия човек на света вече не говори за „градивен капитализъм:. Той се опира на теорията на Адам Смит за моралните сантименти, според която хората получават удоволствие от това да се интересуват от от щастието на другите.

Може ли да има „български градивен капитализъм“?

Можем ли да получим удоволствие от това, че други българи са щастливи?

Можем ли да сме просто хора – човеци?

НЕ МОЖЕ ДА СИ ЩАСТЛИВ СРЕД НЕЩАСТНИ. ВСЕКИ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ, ВСЯКО РЕШЕНИЕ Е ВАЖНО. ЕДИН РАЗМАХ НА НАШИТЕ КРИЛЕ ДНЕС МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО УРАГАН ОТ УСПЕХИ ЗА ВСИЧКИ НИ УТРЕ.

К.

Реклами

ЗА МАЛКИТЕ НЕЩА …


Колко малко е необходимо да проявиш човешкото в себе си, да оцениш, да благодариш? Явно коства много за някои, а за други просто е начин на живот  – да държат на думата си, да откликват на молба за съдействие, да се раздават докрай без да искат нищо в замяна, просто защото така са решили …
2
Та и аз така – ментор съм по програмите за развитие на предприемачески умения към Джуниър Ачийвмент България, като такъв официално и неофициално консултирам учебни ученически компании..Но това е отделна тема 🙂
Учебна ученическа компания от град Русе, реши да организира ден на кариерата за ученици от 6 училища в града, решиха да ме поканят. До тук добре, идеята бе да се направи обучение, после презентация, после всъщност остана презентация и уъркшоп. Страхотно!Вдъхновяващо и как да кажа адмирация за идеята. Аз (Кики) от своя страна, тъй като съм добър човек, реших да им помогна още повече като поканя обучител – предприемач от Румъния и обучител по предприемачество, който по една щастлива случайност живее и учи в Русе – Мануел.
Организацията на нашият престой ще я коментирам по следния начин – 3 телефонни разговора с мен, един е-майл и два е-майла към Алина, като във втория незнайно защо са искали тя да им докаже, че е обучител като им изпрати всичките си дипломи и сертификати – без коментар.
Денят на нашето пристигане – 3.06.2014 – добре е, че съм ментор на учебна компания от Русе, та помолих децата, да ме чакат. Видяхме се с Алина, отидохме до общината да се видим с преподавателя, който ме покани – видяхме залата.
Както и да е ще спестя подробности около организацията за нашия престой – добре, че Мануел живее в Русе.  Да се знае още от сега ПАРИ НИТО СМЕ ОЧАКВАЛИ, НИТО СМЕ ТРЪГНАЛИ ДА УЧАСТВАМЕ С ТАКИВА НАМЕРЕНИЯ.
04. 06. 2014 – Събитието отидохме естествено по-рано в 14 часа, учениците организатори се обърнаха към нас с цитирам:“ Баджовете не са готови и все още не е започнало“ , учител нямаше, нито се обади дали всичко е наред …
Представяне нямаше, нито кой кое, нито защо е дошъл, нито че има международен гост, което не е малко, нищо…
Събитието обявено за „Ден на кариерата“, имаше за цел да запознае учениците с възможността за започване на летни стажове, имаше лекции как да се пише мотивацинно писмо за кандидатстване в чужбина, как да се пише автобиография, как да се държиш по време на интервю и какви документи са ти необходими, нашата презентация беше на тема „Да сбъднеш мечтите си, или да сбъдваш мечтите на някой друг“ – предпиемачеството като възможност за работа. Продължихме с уъркшоп – работихме с учениците до 6 часа, свършихме си работата, а те бяха доста заинтересовани, защото за пръв път присъстваха на нещо подобно …
10371896_4319990496030_4443071406183192946_n
Успешно събитие за някои, дори и за нас … и разочароващо естествено за нас. Защо?!
10448776_4319986095920_7835287585155210584_n 10451071_4319984215873_2307331749338442656_n5

Ами защото когато си свършил работата и си допринесъл за успеха на едно събитие заслужаваш поне едно „Благодаря“ и едно „Довиждане“ … Напуснахме залата и там бяха децата, но учител нямаше! Нямаше кой да каже “ Довиждане“, нямаше кой да попита имате ли нужда от нещо, нямаше кой да каже кога ще се прибирате, имате ли нужда от помощ и т.н. Може би съм имала някакви очаквания, може би – всеки е зает можеш да вдигнеш телефона и да попиташ – добре ли сте, благодарим, успех и т.н. , но не 🙂 Не е работа на децата, някак си – не знам може и да греша!
Алина, беше в шок! И нормално! Явно съседите, с които винаги се сравняваме поне знаят къде от куртоазия, къде от човещина да кажат „Благодаря“ и „Довиждане“. Но тук в България всичко приемаме като даденост, не не е така! Безплатен обяд няма! Съжалявам мили хора! Събитието се получи, но аз съм разочарована! Стояхме сами в напълно непознат град, без да знаем къде да отидем!
Изводите:
Събитие се прави от и за хора и със хора – ако не цениш това, което правят другите за теб няма как да очакваш нещо в замяна;
Малките неща винаги могат да преобърнат каруцата – и то се видя, нищо не коства дори да си под стрес по ред причини да се усмихнеш и да се отнесеш човешки – дори и да си под 18;
Това че си облечен “ бизнес“ не означава, че си наясно с това как и какво е бизнес;
Ако на 18 си решил, че вече всичко знаеш определено си „загинал“
Цяла нощ /8 часа/ докато стояхме на гарата с Алина, коментирахме трябва или не да напиша този пост – според мен трябва и ще ви кажа защо… Защото бизнеса се прави с хора и за хора. Точка
Кики

За една усмивка в повече…


b228d7bc-a9bb-402c-80f2-6930a888d119wallpaperИма неща като случки, преживявания, красиви гледки или природни феномени, за които думите не стигат. Както и да ги опишеш няма да е достатъчно да изразиш чувствата и емоциите от преживяното.
Такъв бе и последният ни проект – 16,17 и 18 май 2014 година.
Участниците, младежи преминаха през цялата динамика с такава скорост, каквато не срещаме често. Всеки проект е различен дори и темата да е една и съща. Участниците в проекта го правят такъв. С тяхното желание за работа, с мотивацията си да се развиват и да научават нещо ново. Метода ни на работа понякога го илюстрираме така:“Ние не водим , ние ви следваме и когато имате нужда от нашата помощ, то тогава ние се включваме. “
Този път следването на групата бе трудно. Това по скоро, бе тичане след тях. В опита си да направим своя анализ на причините, отново достигнахме до една специална дума – доверие. Не за първи път ни гласуват доверие, и не за първи път ни се доверяват сляпо, защото знаят че няма да ги разочароваме, но сега бе различно. Това което правим ние е двустранен процес. Необходимо е да има освен силни участници и обучители, на които им пука как ще си свършат работата. Далеч сме от мисълта, че само ние сме такива, но за пореден път видяхме, че има за какво да се борим, че всичко има смисъл стига да го желаеш и с главата и със сърцето си. Благодарим Ви!
Истината и само истината. Оказа се, че колкото и да боли тази истина, те можеха, имаха сили и искаха да се говори само за нея. Истината и само истината, дори и на нас за толкова години не ни понесе и се предадохме на емоциите. Създадохме среда, която да им даде възможност да изразят своята гледна точка. Всеки човек, участващ в някакъв процес има какво да каже. Ако не участва, а гори, живее и дава всичко от себе си, никога няма да му стигне времето да разкаже. Така и на нас. Времето се оказа малко. Дискусиите бяха пълноценни. Оказа се, че те имат много неща, които ги свързват. Че не са сами, а са общност със своите радости и проблеми.  Своето послание, те децата знаеха какво да бъде. Знаеха какво искат да кажат. Единствено, те искаха възможност, шанс да го направят. Помолихме ги да ни се доверят за да можем да бъдем полезни за тях и те го направиха. Гласуваха огромно доверие. Резултата бе видян от всички.
Светът има нужда от лидери, водачи или модел за подражание. Хората искат понякога някой да задава основната посока. Имат обаче острата нужда, когато вървят, да имат някой в когото да се огледат за да разберат дали са в правилната посока или поне подкрепа в своето начинание. Съпреживяхме – заедно всички един уикенд.
Уикенд изпълнен с емоции вариращи от сълзи от мъка до сълзи от радост. Използвахме всички заедно възможността да забогатеем с още един приятел. Да се опитаме да направим нещо не само за нас, а и за всички. За една усмивка в повече…