Някои принципи на мениджмънта от 1990 година


SE62013_121. Бъди лоялен към служителите си – един от критичните елементи на управлението е лоялността към собствените служители  по всички въпроси.(Джун Колиър-Мейсън)
2. Поемай отговорност – за да има успех в мениджмънта, трябва не само да желаеш, но и да поемаш с желание отговорност.(Станли Пейс)
3. Общувай – откритото общуване нагоре, надолу и хоризонтално в организацията е най-важната съставна част на успеха. (Джери Бенефийлд)
4. Създай подходяща атмосфера – създай среда и атмосфера, в която всеки един и всички могат да развият максимално своите способности. (Уилям Вайц)
5. Разпределяй справедливо печалбата и се отнасяй добре – направи така, че тези, които произвеждат, да могат да се възползват от резултатите и се отнасяй към другите така, както би искал те да се отнасят към теб.
6. Не изоставай от промените – конкурентната среда, технологичната среда и социалните проблеми вътре в компанията се променят по-бързо откогато и да било и мениджмънтът трябва да се съобразява със скоростта, с която се извършват промените. (Дж. Трейси О’Рорк)
7. Старай се твоите служители да са доволни – ако трябва да посочиш само едно, но най-важното нещо, което ще осигури успеха ти, аз мисля, че това трябва да бъде начина, по който се отнасяш със своите хора.
( Джоузеф Кениън ).
8. Бъди като отборен играч – съветът ми е да бъдеш като член на един отбор и да се концентрираш върху постигането  на вътрешно съгласие, по отношение на това, какво трябва да бъде извършено. (Джо Хенсън)
9. Слушай внимателно – трябва да се вслушваш – в това, което чуваш в магазина, от дистрибуторите, от хората в цеховете, от мениджърите. (Ейбрахам Красноф)
10. Следвай златното правило – следвай златното правило на етика в бизнеса. Кратки пътища в това отношение няма (Робърт Мърсър)
11. Поддържай интегритет и доверие – интегритетът и доверието са най-важните елементи на мениджмънта. В обратния случай всичко се разпада. (Джералд Мичъл)
12. Следи основните показатели – следи много внимателно следните показатели:качество, разходи, услуги, развитие на продукта, контрол върху ресурсите, подходяща кадрова политика. Прилагай тези основни показатели – при това без значение, дали произвеждаш лопати за боклук или полупроводници. (Станли Голт)
13. Развий въображение – големите мениджъри са хора, които развиват ясна представа за това, което искат да предствалява техният бизнес. (Джак Уелч)
14. Изцяло се посвети на отлично изпълнение на работата – винаги прави почвече от това, което си длъжен да правиш, просто за да си свършиш работата. ( Фред А. Манске)

Реклами

Да „изстреляш” себе си


539747_640631289301346_1202465839_nИма филми, след края на които единственото нещо, което ни се върти в главата е, че, напълно ненужно и абсолютно безвъзвратно, сме изгубили около два часа от живота си. Има обаче и такива, които дълго време не оставят мислите ни на мира и чиито култови диалози помним много след финалните надписи.
Историята на филма е вдъхновена от живота на Крис Гарднър, Неговото истинско пътуване от бездомен баща до борсов агент милионер вдъхновява сюжета на филма „Преследване на щастието“ („Pursuit of Happiness“) с Уил Смит от 2006 г.
Цитат на Гарднър към сина му: “Ако имаш мечта, я пази много добре. Когато хората не могат да направят нещо, те обичат да повтарят на другите как то е невъзможно.”
Ето няколко истински съвета от Крис Гарднър, борбата за оцеляване може да е различна за всеки, но той твърди, че отговорът да „изстреляш” себе си винаги е един и същ. Ето какво казва:

1. Никой няма да свърши вашата работа, само вие можете да го направите. Забравете какво мислят или казват другите хора. Занимавайте се с това, което ви прави щастлив/а. Страхуваме се да действаме, заради мисълта, че на околните може да не им хареса. Трябва да натиснете бутона „старт“.

2. Започнете с това, което обичате, но останете приземени. „Може би най-трудният въпрос, който ме питат, е: „Как да избера между страстта и практичността?”, разказва той. „Не мога да отговоря. Аз трябваше да правя и двете. Бях запален да преследвам кариера във финансовите услуги. Но същевременно бях запален и да храня детето си”.

3. Винаги имайте план. Ако започвате бизнес, надеждата сама по себе си не е достатъчна. Имате нужда от план, който е ясен, стегнат, неустоим и последователен. Отгоре на всичко, трябва да бъдете отдадени на това, с което сте решили да се занимавате.

4. Заложете на силните си страни. Вашите умения, талант и гледна точка могат да преминават през преходи, така че да попаднете в други типове работа и индустрии.

5. Помнете кое е истински важно. Хората работят дълго, за да получат нещата, които искат или за които са мечтали. Време е да се фокусираме върху нещата, които наистина имат значение – семейството и приятелите.

6. Всеки прогрес е прогрес. Когато се движите напред, се броят и бебешките стъпки, казва още Гарднър.

„Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.


Steve Jobs
Две години без Стив Джобс, да си припомним емоционалнатаи въздействаща реч на Стив Джобс по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд:


За мен е чест да бъда с вас на вашето завършване от един от най-добрите университети в света. Никога не завърших университета. За да бъда честен, това е най-близкото до университетско завършване, до което съм стигал. Днес искам да ви кажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за свързването на точките
Напуснах колежа „Рийд“ след първите 6 месеца там, но останах да посещавам курсове за още 18 месеца, преди наистина да напусна. Така, защо всъщност напуснах? То е започнало още преди да се родя. Моята биологична майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме даде за осиновяване. Тя вярвала много силно, че аз трябва да бъда осиновен от висшисти, така че всичко било уредено, за да бъда осиновен от адвокат и неговата съпруга. Обаче, когато съм се появил в последната минута, те решили, че не искат момче, а момиче. И така моите родители, които били следващите в списъка за осиновяване, получили обаждане по средата на нощта с въпроса: „Имаме непредвидено момче, искате ли го?“ Те казали: „Естествено“. Моята биологична майка по-късно разбрала, че моята майка никога не завършила висше, а баща ми никога не е завършил средното си образование. Тя отказала да подпише окончателните документи за осиновяване. Тя се съгласила няколко месеца по-късно, когато моите родители обещали, че някой ден аз ще отида в университет.
И 17 години по-късно аз се записах в университет. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп, колкото „Станфорд“ и всичките спестявания на родителите ми от работническата класа се харчеха за университетската ми такса. След 6 месеца не можех да видя ползата от всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и как университетът ще ми помогне да разбера това. И ето ме тук, харчейки дългогодишните спестявания на родителите си. Така реших да напусна, вярвайки, че някак ще се справя добре. Беше доста плашещо по това време. Но гледайки назад, това беше едно от най-добрите решения, които съм вземал. В момента, в който напуснах можех да спра да посещавам задължителните лекции, които не ме интересуваха и започнах да посещавам тези, които ми изглеждаха интересни. Не беше толкова романтично – нямах стая в общежитието, затова спях на пода при приятели, връщах бутилки от кока кола за 5 цента, за да си купувам храна и ходех 7 мили през града всяка неделя вечер, за да получа едно ядене на седмица в храма „Харе Кришна“. Харесваше ми.

И повечето от това, с което се сблъсках, следвайки любопитството си и интуицията си, се оказа безценно по-късно. Нека ви дам пример. Университетът „Рийд“ по-това време предлагаше може би най-доброто обучение по калиграфия в страната. На територията на университета всеки плакат, всеки етикет на всяко шкафче беше красиво изписан ръчно, калиграфски. Понеже бях напуснал и не трябваше да ходя на задължителните лекции, аз реших да посещавам калиграфските лекции, за да се науча на калиграфия. Научих за шрифтовете serif и sans serif, за разликите между пространството между различните комбинации от букви, за това какво прави типографията важна. Беше красиво, исторически, артистично неуловимо по начин, който науката не може да го улови и аз го намерих за удивително. Нито едно от тези неща нямаше дори надежда за приложение в моя живот, но 10 години по-късно, когато създавахме първия компютър „Макинтош“, си спомних всичко това и го вложихме в компютъра. Това беше първият компютър с красива типография. Ако никога не бях взел този курс в университета, компютърът „Макинтош“ никога нямаше да има множество и пропорционални шрифтове.

И понеже Windows просто ни копира, много е вероятно, че днес компютрите щяха да бъдат без такива шрифтове. Ако не бях напуснал колежа, нямаше да попадна на тези лекции по калиграфия и персоналните компютри можеше да нямат чудесната типография, която имат сега. Естествено, не беше възможно да свържа точките, гледайки напред, когато бях в университета. Но беше много, много ясно, гледайки назад 10 години в миналото. Отново не можете да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете, гледайки назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак ще се свържат във вашето бъдеще. Трябва да вярвате на нещо – на интуицията си, съдбата, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е разочаровал и направи живота ми смислен.

Моята втора история е за любовта и загубата.

Бях щастлив да открия какво обичам да правя рано в живота си. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на двайсет. Работихме много здраво и за десет години Apple се разрасна от нас двамата в гаража до два милиардна компания с над 4000 служители. Ние тъкмо бяхме пуснали на пазара нашето най-добро творение компютърът „Макинтош“, година по-рано аз бях станал на тридесет и тогава ме уволниха. Как можеш да бъдеш уволнен от компания, която си създал? E, като се разрастваше Apple наехме един човек, когото смятах за много талантлив, за да е подходящ да управлявам компанията с него. За около година и повече нещата вървяха добре, но след това нашите виждания за бъдещето започнаха да се различават и накрая станахме противници. Управителният съвет застана на негова страна. Така на 30 години аз бях изхвърлен, много публично изхвърлен. Това, което беше смисълът на целия ми живот като възрастен, си беше отишло и беше опустошително. Наистина не знаех какво да правя за няколко месеца. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми бе предадена.

Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата толкова много. Бях доста публичен провал и дори мислех да избягам от Силиконовата (силициевата) долина. Но нещо постепенно ми просветна – аз все още обичах, това което правех. Обратът на събитията в Apple не беше променил това. Аз бях отблъснат, но още бях влюбен. И така реших да започна отначало. Не го разбирах тогава, но уволняването ми от Apple беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на успеха беше заменена от лекотата на това да си начинаещ отново, по-малко сигурен за всичко. Това ме освободи да вляза в един от най творческите периоди от живота си. През следващите пет години започнах компания с име NeXT (следващ), друга компания „Пиксар“ и се влюбих в една удивителна жена, която щеше да стане моя съпруга. „Пиксар“ направи първия филм изцяло с компютърна анимация – „История за играчките“ („Toy Story“) и сега е най-успешното студио за анимация в света. В забележителен обрат на събитията Apple купиха NeXT и аз се върнах в Apple. И технологията, която създадохме в NeXT, е в основата на сегашното възраждане на Apple. А Лоурийн и аз имаме чудесно семейство.

Доста съм сигурен, че нищо от това нямаше да се случи, ако не бях уволнен от Apple. Това беше ужасно на вкус лекарство, но предполагам пациентът имаше нужда от него. Понякога животът те удря по главата с тухла. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да продължавам бе, че обичам това, което правя. Трябва да откриете това, което обичате! Това е вярно както за работата ви, така и за любовниците ви. Вашата работа ще заема голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите! Не се примирявайте! Като всички въпроси свързани със сърцето, ще откриете това, което търсите. Като всяка добра връзка, става все по-добре и по-добре като минават годините. Така че, продължавайте да търсите, докато не го откриете! Не се примирявайте!

Моята трета история е за смъртта.

Когато бях на 17 прочетох цитат, който беше нещо като това: „Ако живееш всеки ден сякаш е последният ти, някой ден определено ще си прав“. Това ме впечатли и оттогава през последните 33 години поглеждам в огледалото всяка сутрин и се питам: „Ако днес беше последният ден в живота ми, щях ли да искам да правя това, което смятам да направя днес?“ Когато отговорът е бил „не“ за твърде много дни подред, аз знам, че трябва да променя нещо. Да помниш, че един ден ще си мъртъв, е най-важният инструмент, който съм срещал да ми помогне да направя големите избори в живота си. Защото почти всичко – всички чужди очаквания, всичката гордост, всичкият страх от провал или унижение – тези неща просто стават маловажни пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което наистина е важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Ти си вече гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

Около преди година бях диагностициран с рак. Имах насрочен преглед в 7.30 ч. сутринта и заключението беше, че имам тумор на панкреаса си. Дори не знаех какво е панкреас. Докторът ми каза, че е почти сигурно, че това е нелечим вид рак и че трябва да очаквам да живея не повече от три до шест месеца. Докторът ме посъветва да се прибера вкъщи и да въведа нещата си в ред , което е начинът на докторите да ти кажат да се подготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си мислел, че ще можеш да им кажеш през следващите десет години, през следващите няколко месеца. Да си сигурен, че всичко е уредено, така че да е лесно за теб и за твоето семейство. Означава да се сбогуваш. Живях с тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер имах биопсия, където пъхнаха ендоскоп през гърлото ми, през стомаха в червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха клетки от тумора. Аз бях упоен, но жена ми, която беше там, ми каза, че когато са видели клетките под микроскоп, докторите започнали да плачат, защото се оказало много рядък вид рак на панкреаса, който се лекува с операция. Направиха ми операцията и сега съм добре. Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е най-близката, която ще имам за още няколко десетилетия.

Преживявайки това, мога да ви кажа с малко по-голяма сигурност, от когато смъртта беше полезна, но чисто интелектуална концепция: Никой не иска да умре! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умрат и да отидат там. Въпреки това, смъртта е крайна спирка, която очаква всички ни. Никой не я е избягнал. И така трябва да бъде, защото смъртта е много вероятно, най-доброто изобретение на живота. Тя е агентът на промяната на живота. Тя очиства старото, за да направи място за новото. Точно сега новото сте вие, но някой ден, не твърде далечен от днес, вие постепенно ще остареете и ще бъдете изместени. Съжалявам, че съм така драматичен, но е твърде вярно. Вашето време е ограничено. Не го прахосвайте да живеете нечий чужд живот! Не бъдете ограничавани от догмата, което е да живееш с резултата от мисленето на други хора! Не позволявайте шумът от мненията на другите да приглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното: Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си! Те някак си вече знаят какъв/а искате да станете! Всичко останало е второстепенно.

Когато бях млад, имаше списание „The Whole Earth Catalog“ ( Каталог на цялата Земя), което беше една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюард Бренд, не далеч от тук в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетическия си подход. Това беше през късните 60 на двайсти век преди персоналният компютър и компютърна предпечатна подготовка. Списанието беше правено с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google на хартия, 35 години преди Google да се появи. Беше идеалистично и преливащо, то добри инструменти и страхотни мнения и идеи. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на „The Whole Earth Catalog“ и тогава, когато му дойде времето, те издадоха последен брой. Беше средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица на последния им брой имаше снимка на път от провинцията рано сутринта, от този вид, на който може да попаднете да пътувате на стоп, ако сте толкова авантюристичен. Под пътя бяха думите: „Остани гладен. Остани неразумен!“ Това беше тяхното прощално послание.

Остани гладен! Остани неразумен! И аз винаги съм желал това за себе си. И сега, когато вие завършвате да започнете нов живот, аз ви пожелавам същото. Останете гладни! Останете неразумни!

Благодаря ви много!