Всъщност


12065663_10153782895930832_3118499686016878697_nЕдин ден млада жена, отчаяна и обезверена от живота, споделила със своя баща тревогите си:
Тате, уморих се, животът ми е тежък, срещам трудности, имам сериозни проблеми, през цялото време плувам срещу течението и вече нямам сили… Какво да правя?
Вместо отговор, бащата взел три съда с вода, като в единия сложил морков, в другия – яйце, а в третия изсипал малко кафе. После ги сложил на печката и оставил водата в трите съда да заври. След известно време извадил от водата моркова и яйцето и налял чаша кафе.
– Какво се промени? – попитал той дъщеря си.
Яйцето и моркова се свариха, а кафето се разтвори във водата – отговорила му тя.
Не дъще, така е само на пръв поглед. Погледни – твърдият морков, след варенето, омекна. Крехкото и течно яйце се втвърди. Външно те не се промениха, но измениха същността си под въздействието на едно и също неблагоприятно обстоятелство – кипящата вода. Така е и с хората – силните на пръв поглед, могат да се огънат и размекнат там, където крехките и нежните стават по-силни и твърди…
А кафето? – попитала дъщерята.
О! Това е най-интересното! Кафето се разтваря във враждебната среда и променя нея – превръща обикновената гореща вода във великолепна, ароматна напитка.
Така е при хората. Има една особена категория хора, които не се променят от силата на обстоятелствата – те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знания от различните ситуации…

Всъщност, обикновено това са хората, които променят света.

Хубав ден,

К.

http://eventteam-bg.com/

Advertisements

Размисли


10616364_10202670487304633_1772302903200785130_nЗа послушните и непослушните …
Можем ли да слушаме,можем ли да чуваме?Със сигурност и да и не –  може би зависи от ситуацията, но да трябва и да знаем за какво става въпрос. За странностите на характерите за нетърпимостта и за бунтарството. В народопсихилогията ни е заложено, какво беше мирна главица сбия не я сече. Е, аз не съм нито мирна, нито послушна – слушаща съм да, но винаги имам мнение. Това носи както позитив – така и негатив. Винаги е така Жаждата ми за свобода и за правда са по-силни. Може би затова не се вписвам в клиширани кръгове, може би затова съм не разбрана, може би затова избрах пътя си да работя за себе си…И така 7 години.
Лицемерието ми е чуждо. Казвам това което мисля и чувствам. Ласкателите ги усещам. Обичам да ме подценяват. Сравнявам се само със себе си. Не използвам хората. Уважавам много от тях, които съм срещнала по пътя си. Но обичам малцина. Не съм обичана. Страхуват се от мен. Смешно е. Понякога и жалко. Обичам да наблюдавам хората, как се прегрупират – в повечето случаи спрямо собствените си интереси. Обичам да анализирам и себе си и хората около мен. Това ми е и професионално изкривяване, но аз го правя от както се помня.
Радвам се, че продължавам, че дори и да имам моменти на спадове и емоции, винаги се вдигам.
Аз се квалифицирам първо като човек. Защо ли? Ами първите 7 – така са ме възпитали, такъв пример са ми дали моите родители, а и в крайна сметка това е най-ценното ако в 21 век се самозапазиш да си човек – значи много, дам мое мнение (не е миродавно).
Интересите са прекалено големи, материализма е в пълната си сила, човещината куца.
Но странното е, че хората стават резистентни към човещината и към това, че не искаш нищо от тях. Понякога просто искаш да пиеш едно кафе :)
В интересно времена живеем.
И да не съм от тези, които искат хората около тях да са зле, за да може моята несполука в даден момент да е по-малка от тяхната. Напротив. Винаги съм искала хората около мен да са добре – това ми дава стимул – не за състезание, а за вяра.
И така си бръмча аз из моя си живот. За някои не типичен, за други непривичен, за трети скучен … Но в крайна сметка – мой такъв какъвто съм си го избрала.
Не желая да съм послушна – и сам войнът в войн .
Ей, така декемврийски – равносметките започнаха …

К.

Кои са истински важните хора в живота ни?


10347695_574960612621762_8061504769157588609_nИзвестен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
– Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
– Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това… – Скъсал банкнотата на няколко парчета. – Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
– А ако направя така… – Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана. – А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
– Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете  в паметта си:
– 5-те най-богати човека в света
– 5-те последни Мис Свят
– 10 лауреата на Нобелова награда
– 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
– трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
– трима приятели, помогнали ви в труден момент
– някой, накарал ви да се чувствате специален
– 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Споделете тази история с хората, на които държите!