На смъртния си одър Учителя повика при себе си най-близкия си ученик. Бръкна под възглавницата си и взе книгата от там. Всички се чудеха, каква е тази книга, защото учителят не позволяваше на никой и никога да я разгледат. Понякога учениците през нощта надничаха през ключалката, както Учителят четеше. Той никога не оставяше стаята си отключена и никой не можеше да влезе в там без него. Ето защо никой не знаеше, какво се съдържа в тази книга.
Учителят се обърна към най-близкият си ученик и каза:
– Запази тази книга. Тази книга е всичко, което съм научил. Грижи се за нея, както аз го правех. Тази книга я получих от моя учител и сега аз да ти я давам. Тази книга е наследството.
Ученикът взе книгата и я хвърли в огъня. Всички останали не можаха да повярват. Те са бяха поразени от ужас. Но учителят сложи ръка върху главата на ученика и го благослови, след което каза:
– Да ти си разбрал. Ако беше запазил тази книга, ти не би бил истински мой ученик. В действителност, тази книга не е нищо. Тя беше празна. Ти я хвърли – това е добре. Ти си разбрал моето учение – никой никого не трябва да следва. Всеки трябва да се обърне дълбоко към собствената си душа.
Хубав ден,
К.