Защо се налага да решаваме кои сме всъщност и кои искаме да бъдем?


Помислете си само – ако всичко към което се стремим, всъщност ни прави нещастни, а това което с всички сили се опитваме да избегнем на всяка цена, е единственото което ни прави щастливи и ни дава възможност поне веднъж да се радваме на живота. Тогава може би точно за това трябва да мечтаем. Точно определено време.

…Изборът, който животът е направил вместо нас. Изборът, който не подлежи на обсъждане…

K&D

каквото и да правиш, прави го с любовТя усеща, че е същата, каквато беше в първи клас, а това се случи преди повече от 20 години. Чувства се подтисната и отегчена, като си помисли колко интересен и вълнуващ живот водят останалите хора. Представя си се като човек, който може да напусне работа и да замине за Тайланд, където да се гмурка и да види различни корали и странни риби. И да не се тревожи за това какво ще стане утре. Или да даде апартамента си под наем и да отиде на пътешествие в Гватемала, без да знае кога точно ще се върне. И без да се притеснява дали ще се омъжи и дали ще стане истински зрял човек. Само си се представя, че е наистина такава. И ще бъде истински изненадана, ако се окаже, че действително не е много далеч от това развитие. Но ако някой е напълно сигурен в това и просто каже: “ Да без…

View original post 452 more words

Advertisements

За въпросите, отговoрите и …


K&D

Отново започваме заредени с нова порция надежда и в очакване да ни се случат по-хубави неща, през новата година. Въпреки всичко. Всяка година си казваме „И тази година оцеляхме”. Какво всъщност е годината? Някакво календарно понятие с цел да отмерваме времето, което безвъзвратно отминава. Какво отличава единият от другият ден? Един час от друг…
Много често вземаме решения даващи посока на живота ни не за година , а за години напред. По същата логика можем да си кажем и „Да минат тези пет или десет години” .Установихме, че чакайки да мине деня, годината или каквото и да било, губим ценно време. Човек трябва да планира, няма как. Да се движи в някаква посока. Достигането до поставените ни цели много често не ни прави щастливи, предвид цената на която сме го постигнали. Затова ние, винаги когато искат от нас „някакви игри” се опитваме да обясним, че самата „игра” като такава…

View original post 129 more words

Да ти си разбрал


На смъртния си одър Учителя  повика при себе си  най-близкия си ученик. Бръкна под възглавницата си и взе книгата  от там. Всички се чудеха, каква е  тази книга, защото учителят не позволяваше на  никой и никога да я разгледат. Понякога учениците през нощта  надничаха през ключалката, както Учителят   четеше. Той  никога не оставяше стаята си отключена и никой не можеше  да влезе в там без него. Ето защо  никой не знаеше, какво се съдържа в тази книга.

Учителят се обърна към  най-близкият си ученик и каза:

Запази тази книга. Тази книга е всичко, което съм научил. Грижи се за нея, както аз го правех. Тази книга я получих  от моя учител  и сега аз да ти я давам. Тази книга е наследството.

Featured Image -- 2207

 

Ученикът  взе книгата и я хвърли в огъня. Всички останали не  можаха  да повярват. Те са бяха поразени от ужас. Но учителят сложи ръка върху главата на ученика и го благослови, след което каза:

– Да ти  си разбрал. Ако беше запазил тази  книга, ти не би бил истински мой ученик.  В действителност, тази книга не е нищо. Тя  беше  празна.  Ти я хвърли – това е добре. Ти си разбрал  моето учение – никой никого не  трябва да следва. Всеки трябва да се обърне дълбоко към  собствената си душа.

 

Хубав ден,

К.