Свободата да избираш


10616364_10202670487304633_1772302903200785130_nВъзможно е в страната на тримата глупаци да се родят най-добрите математици в света. Възможно е човешкият живот да е по-евтин от въздуха и да има някакво значение дали си загинал преди или по време на лавина. Възможно е самочувствието на един народ да се определя от псевдопатриотизъм и робско съзнания. Възможно е всичките гледни точки да са на база жълто-кафяви писания. Възможно е да те гледат лошо като не искаш да се подписваш, за да махнат бежански лагер. Възможно е да искаш детето ти да е гражданин на света и да искаш да расте свободно  в собствената си страна . Възможно ли е да мислим и да бъдем добри?
Един от създателите на теорията на хаоса, метерологът Едуард Лоренц, формулира известния „ефект на пеперудата“. Според учения само с размахването на крилцата си една пеперуда в Китай може да предизвика ураган във Флорида. Изборът винаги носи определен риск.  Никога не знаеш накъде те водят крилата на твоето решение. Можем да го наречем съдба, орис или пък ефект на пеперудата.
Когато на 10 януари 49г. пр. н. е Гай  Юлий Цезър  пресяъл реката Рубикон със своите легиони и изрекал историческата фраза“ Жребият е хвърлен“, едва ли е допускал, яе от неговото име Цезар ще произле дума, означаваща владетел в почти всички западноевропейски езици.  Там, край Рубикон, крилете на избороа на Цезар шредизвикали хилядолетен ураган в историята. Гай Юлий влязъл във вечността. В тези дни от размаха на крилете на българската пеперуда се ражда патетичен ураган от родолюбие. Ураган от трагични резултати, опустошили най-доброто от нас – нашата пеперуда се превърна обратно в една гъсеница. Да  излезем  от патетиката. Да се вгледаме в онези поколения практично. От днешна гледна точка. Изразът „времената са били други“ не върви. Знаем ли например историята на Димчо Дебелянов?  На възраст 29 години и 6 месеца един от най-талантливите ни поети пресича своя Рубикон и загива като командир на рота на Южния фронт, в полята край Дойран. Дали го е искал?
„Ако загина на война,
жал никого не ще попари-
изгубих майка, а жена не найдох,
нямам и другари. “
В историята въпросът за избора може да придобие и друг смисъл. Колко от нашето „псевдо патриотично поколение“ биха направили избора на Дебелянов?
Времената са били същите, дори по-добри. Българското общество е просперирало по един впечатляващ начин. Българите са имали елит. Дори и най-баналните сравнения не са в наша полза – от офицерите, учещи латински четири пъти седмично, до търговците, натрупали баснословно по днешните стандарти богатства. Нали не мислим, че тогава не е имало светски живот, приеми, купони? Какво са търсили „богаташките мамини синчета“ на полетата на смъртта ? ( В началото на миналия век мнозина успели българи са направили онзи „странен“ избор – да се жертват за родината. Мнозина от българския елит – търговци, банкери,лекари, фабриканти, адвокати, художници и поети  избират да мрат по фронтовете). Пак става патетично.  Колко от нашето „купонясващо, мрънкащо, разбиращо и плюещо“ поколение биха направили такъв избор? Друг въпрос, той не е свързан с героизма  и жертвоготовността, а с нещо друго. Колко от богатите българи днес биха имали възможността и желанието да построят сграда като Софийския университет „Свети Климент Охридски“? Братята Христо и Евлоги Георгиеви са го строили. Къде са днешните Евлоги и Христо Георгиеви? Колко училища и болници построихме, или библиотеки  и т.н?  Тези въпроси не са присъди, тези въпроси са начин да се замислим… Жребият ни  е хвърлен и ни отреди изключителен късмет. Живеем във време, което ни предлага моралния избор, пред нас не стоят фронтовете на Одрин. Никой не иска от нас да мрем за родината. Напротив. Ние трябва да живеем за себе си и страната си. „Бентли“-то не противоречи на патриотизма. Но мързелът и корупцията – да. Добрият живот не е безнравствен, но глупостта е аморална. Тарикатлъкът е пагубен.
Водачът, управника, мениджъра, предприемача, всеки един от нас има друг избор. Ние не избираме само за себе си. Избираме и за другите. Не се нуждаем от социален популизъм, не ни трябва нов Левски, не ни трябва нов  Ленин, трябва ни един обикновен Бил Гейтс. Най-богатия човек на света вече не говори за „градивен капитализъм:. Той се опира на теорията на Адам Смит за моралните сантименти, според която хората получават удоволствие от това да се интересуват от от щастието на другите.

Може ли да има „български градивен капитализъм“?

Можем ли да получим удоволствие от това, че други българи са щастливи?

Можем ли да сме просто хора – човеци?

НЕ МОЖЕ ДА СИ ЩАСТЛИВ СРЕД НЕЩАСТНИ. ВСЕКИ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ, ВСЯКО РЕШЕНИЕ Е ВАЖНО. ЕДИН РАЗМАХ НА НАШИТЕ КРИЛЕ ДНЕС МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО УРАГАН ОТ УСПЕХИ ЗА ВСИЧКИ НИ УТРЕ.

К.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s