Good 4 us


Автогара. Хора. Много хора. Автобуси. Пълни с хора потеглят по своя път. Отивам на обучение – в Гърция. В очакване на нови приятелства и незабравими емоции от предстоящи преживявания. Какво ли ще се случи – се питам!? Някой беше казал, че колкото и да сме подготвени, никога не можем да предположим с какво ще се сдобием и как ще се променим. Съгласна на 100%.
Да взема да разкажа малко за обучението ми в Гърция, а? Какво толкова, обучение за обучители – „CHARMing youth work”?!
За какво да разкажа първо? За невероятните хора, с които се запознах? За полезността от обучението? За това, че българският екип беше най-добрия във всичко? За невероятното гостоприемство на гърците? За сверяването на работния ми часовник? За преживения втори сензитивен тренинг? За кое?
Като треньор, смело мога да обобщя- благодаря Мишо! До тук ще спра с професионалната си оценка за обучителите, тъй като аз бях участник, а не оценител. Защото по-важно е да извлечем позитива.
Като участник – първият ден беше много ключов за мен. Реших, че вместо да диря кусур след кусур у треньорите, по-добре е да експериментирам със себе си и да стана участник. Това беше ключовият момент. Беше ми трудно. Няма как, все пак не съм била отдавна от другата страна, но се постарах. Активностите, свързани с правата на човека, бяха много силни. Много емоция имаше и много работа свършихме. Едва ли често се замисляме какво е нарушение на правата на конкретен човек. Наложи се да си припомня и това.
Теоретичната част на обучението – замислих се, колко хора в България знаят правата си? Колко си търсят правата? Нарушаваме ли ги? Само малцинствените проблеми ли са най-важни? Доста дискутирахме с българския екип. Не е само проблема на ромите или с тях, не е само религията и пр. В крайна сметка, всички сме хора и се чувстваме застрашени.
Колегите – запознах се с другите 3-ма от България на автогарата в София. Невероятни хора. Когато беше време за работа, работехме. Когато беше време за купон – купонясвахме. Никой не вярваше, че сме се запознали 10 мин. преди да тръгнем за Гърция. Всички – испанци, италианци, гърци и поляци, ни се възхищаваха. „Вие сте най-добрия екип”, откликваха с усмивки.
Гръцкото гостоприемство – трябва ли коментар. Както се казва: “Гърците са го измислили!”.
Изводите:
Резултатите ще се видят на есен!
Опит в многонационална среда!
Опит и знания, които имаме и трябва да намерим начин да се забележат в България!
Приятелства, които ще останат за цял живот!
Промяна, от която имах нужда!
Оценка на това къде съм, какво съм постигнала и какво мога да дам още!
Нужда от промяна!
Бяхме учтиви, защото сме тук или защото сме си учтиви! Срещнах се с млади хора. Хора, които правят или се опитват да правят чудеса в страните, от които идваха. Хора, които бяха приели работата си като призвание. Хора отворени към всичко и всички. Хора, за които различните религиозни и сексуални възгледи не бяха пречки за общуване. Хора, които са големи човеци! Естествено, не всички бяха чак толкова човеци, но и от по-малко човеците можеш да научиш, да се огледаш и да разбереш, че в крайна сметка изборът е твой – за живота, за отношението, за пукането и за правенето… Ето това ми се случи. Очаквам още случки, международни и национални. И съм щастлива, защото знам, че съм на прав път и знам че няма да спра!

Кики
„CHARMing youth work”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s