Размисли от детството….


Спомняте ли си  за „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери:“ По време на пътуванията си из малките планети от своята галактика срещнал географ, който записвал планини, реки и звезди в големи регистри. Малкият принц пожелал да запише цветето си (същото, което оставил на своята планета), но географът му казал: – Не записваме цветя, защото не можем да се позоваваме на ефимерни неща. И географът обяснил на Малкия принц, че „ефимерно“ означава „застрашено от скорошно изчезване“. Когато Малкият принц чул това, много се натъжил, тъй като разбрал, че розата му е ефимерна… „


Питам се: дали съществуват истини, здрави като скали и непоколебими като природни бедствия? Или истината е само понятие, чиято същност е мимолетна и деликатна като цветята?  Какво е „скоро“ в сравнение със „завинаги“?…л

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s