ВЪПРЕКИ ТОВА


ОБИКНОВЕН ПЪТ
wp_20160910_19_07_11_pro

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !

Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !

Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !

Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !

Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

 

*Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Спорт и екипност


K&D

582048_437722936345676_21648838_nСпортът е причина за толкова много щастие и радост. Израснах с мечтата да стана скиор. Тренирала съм баскетбол, занимавала съм се с катерене, играех футбол с момчетата. Малкият проблем бе, че майка ми мислеше, че няма бъдеще в спорта.  Често съм се чувствала като спортист – чувството за удовлетворение, което спортът може да създаде е невероятно. Не познавам човек, който гледайки церемонията по откриване на Олимпийските игри да не се просълзи. Мислили сте за хилядите часове тренировки, за контузиите, за жертвите, за подкрепата от страна на семейство и приятели?! Научих толкова много от спорта! А каква е връзката между спорта и изграждането на екипи?! Както знаете моята работа е свързана с изграждането и развитието на екипи. За мен няма разлика, с кой работя – с ученици или студенти, с мениджъри или с техните екипи. Чувствам се по един и същи начин –  давам максимума, от това, което мога и  се…

View original post 443 more words

Грешките на Дядо Коледа


Но Коледата си е Коледаimages, тъй че празникът беше не по-малко весел от всеки друг път

K&D

Семейство Браун гостуваше на семейство Джоунс.

-Какъв подарък си взел за сина си за Коледа? – попита Браун.

-Влакче-отвърна Джоунс.

-Я дай да го видим- рече Браун.

-Ей сега ще ти го покажа- отговори Джоунс- Ето гледай слагаш релсите ето така, после слагаш краищата им, тъй че…

– А да разбирам.Точно такава играчка ще се хареса на едно дете…

-Виж какво, Браун!-предложи Джоунс. – Я ти закачи вагоните, а пък аз ще пусна локомотива… Аз ще съм машинистът става ли?

***

Половин час по-късно Браун и Джоунс все още си играят на влакчета, но жените им разположени във всекидневната се забавляваха чудесно …

– Ах, страшно е сладка!- каза мисис Браун. – От години не съм виждала толкова хубава кукла! Трябва да купя същата  и на Юлвина. Твоята Кларис ще изпадне в луд възторг!

– Непременно!- каза мисис Джоунс. – А каква радост ще бъде да я обличат и сменят…

View original post 525 more words