То бива промяна, бива рязка промяна, ама чак пък толкоз

За новогодишните обещания и способността ни да не ги изпълняваме
С настъпването на новата година, по стара традиция си даваме обещания към себе си и сме готови с две ръце да се подпишем, че ще ги спазваме. А дали е така, само времето ще покаже
От психологическа гледна точка е съвсем логично, след като дълго време се въздържаме да правим нещо, изневиделица да ни обземе пристъп на остър “глад” за него. С други думи да се действа на принципа или всичко, или нищо. Но колкото повече се придържаме към тази двуполюстна система, толкова повече си вредим, защото както знаем- забраненият плод е най-желан. Най-лесно можем да разчупим порочният кръг, ако предварително си дадем ясна сметка, че каквото и да си обещаем, не е изключено в някакъв момент да го нарушим. Успокоителното в случая е, че това не се случва, защото сме слабохарактерни – провалите са неизбежна част от промяната на човек, у всеки е заложено да се връща по няколко пъти към старите си навици, преди окончателно да скъса с тях. Психолозите наричат това “инстиктивно отклонение” – става въпрос за искушението да се върнеш отново към познатото поведение. Много хора си мислят, че ако не си понесеш последствията след някой гаф, следващият път ще стане същото, но нещата не стоят така, Ако си простиш прегрешението, си спестяваш чувството на вина и обвиненията, че за нищо не ставаш, които пък те карат да придаваш излишно голямо значение на грешката си. По-добре е да се съсредочите само върху това, което смятате да правите оттук нататък и просто да дейставате!
Няма значение колко пъти започвате, има значение колко пъти ще продължите да го правите. Когато променире поведението си, ще започнат да се слеучват повече хубави неща, които надявам се ще можете да видите и оцените