Започвам вече да чувствам умора. Умора от това да се боря с ограниченията. Да събарям изкуствено създадени бариери. Обикновенно в такива случаи започвам да мечтая:
Събъждам се сутрин и с наслада изпивам кафето си. Приготвям се за работа и излизам.
Първия човек когото зървам ми се усмихва. Аз също
се усмихвам и си разменяме по едно малко Добър ден.
Влизам в офиса и пускам компютъра. Изчиствам спамовете от пощата си и проверявам набързо какво се е случило…
Изчитам хиляди хули по адрес на това, че Б.Б. се е снимал с Л.Б., че е намерил време преди да замине за Брюксел да се види с нея. Какво означава това за мен. Утре когато застана на кошийската граница напът за заветната Европа, комшията сърбин ще ми се усмихне защото знае, че ние искаме да живеем в мир с тях, ще ми пожелае лек път и следващият път не само да мина през Сърбия, а да остана и да пия една ракия с тях.
Работата на Лидерите, които си избираме се състои в това да намират общ език с всеки, който може да бъде полезен за нас и за държавата. Да покажат уважение. Пък дори и Стоичков да учи на финанси европейците. Видяхме какво направиха финансистите. Защо не, пък той питам аз?! Може и да не разбира от това, но пък за сметка на това Европа го познава, а за Испания пък да не говорим. Само, че тук разумните хора ще видят как в една малка балканска държава големите имена са се обединили и работат за каузата България.
Почти съм на път да се прибера отново усмихнат…
